Открадното време
Във онзи миг се промених,
откраднах си от времето поспряло,
тогава в себе си открих
частицата любов - при мене долетяла.
Така приседнала до мен,
подаде ми ръка да я погаля.
И ето как попаднах в плен
на непознатата омая.
Не искаше в любов да й се вричам.
Изгубили се бяхме в тишината,
но исках аз след мен да тръгне,
за да се скриеме в тъмата.
Усещах устните и теб,
поне за малко моя бе,
аромат от кожата поех
и от галещите ти ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стойчев Всички права запазени
