Открехни вратата да влизам
Открехни вратата да влизам
Превърна се някак в моята пролет.
С цветове от дъгата душа украсяваш.
С теб започва и всеки мой полет,
всеки ден любовта съживяваш.
Днес чувствата топли дават ми сили,
в сърцето гори и вечният огън.
След като с теб любов сме отпили,
без теб не искам, без теб и не мога.
Ще бъда ли винаги твоето лято?!
Изгарям за теб, не разбра ли?!
Дали в сърцата вечно и свято
завинаги с теб сме прибрали?!
Чакам да дойде и нашата есен,
загледан безспирно във мрака.
Да видя в простора небесен
момичето мое, което ме чака…
И зимата моя също ще бъдеш
до сърцето ми толкова близо.
От своето недей да ме пъдиш,
открехни вратата да влизам…
04.08.2017 г. Велин
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Все права защищены
