Открехни вратата да влизам
Открехни вратата да влизам
Превърна се някак в моята пролет.
С цветове от дъгата душа украсяваш.
С теб започва и всеки мой полет,
всеки ден любовта съживяваш.
Днес чувствата топли дават ми сили,
в сърцето гори и вечният огън.
След като с теб любов сме отпили,
без теб не искам, без теб и не мога.
Ще бъда ли винаги твоето лято?!
Изгарям за теб, не разбра ли?!
Дали в сърцата вечно и свято
завинаги с теб сме прибрали?!
Чакам да дойде и нашата есен,
загледан безспирно във мрака.
Да видя в простора небесен
момичето мое, което ме чака…
И зимата моя също ще бъдеш
до сърцето ми толкова близо.
От своето недей да ме пъдиш,
открехни вратата да влизам…
04.08.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
