Събудих се в пет сутринта. Не знаех как се случи, но просто се събудих и не можех да заспя отново. Никога не съм ставал толкова рано, но съм си лягал почти по това време на деня. Не знаех какво да правя, но не ми се оставаше в леглото, защото бях с усещането че изтървам важни часове от деня.

Докато се обличах, забелязах че от прозореца вече надничаше малко светлина.  Изгревът тъкмо бе започнал. Реших че имам време да му се насладя. Винаги гледах изгрева само през снимки. Помислих си, че като съм станал толкова рано, може най-сетне да му се полюбувам. Отидох до прозореца, отворих го и се облегнах на рамката, като съвсем малко се наведох напред, за да се облегна по-удобно. В този момент изненадано подскочих, забелязвайки леко движение в дясно от мен. На съседния прозорец се бе облегнало момичето от съседния апартамент. Тя беше нова в квартала и не я познавах, но всеки път като я видя, нещо в мен ме ужилва и ме препълва с енергия и различни емоции.

Докато подскачах от неочакваната компания и се изчервявах като идиот заради това, забелязах че тя ме усети. Погледна към мен, усмихна се нежно и приветливо, след което кимна леко с глава, за да ме поздрави.
-Добро ут… - пробвах да я поздравя, когато усетих малкото разстояние между пръстите й и устните ми. Само на сантиметър от устните ми, ръката й се бе спряла. До тогава не осъзнавах , че само една стена ни делеше и разстоянието между прозорците е толкова близо, че да можем да си подаваме и някоя чаша кафе…, пък камо ли да си представя че тя ще може да е толкова близо до мен.

„О, боже! Дали е чувала всеки мой опит да си пея в стаята?!“ беше първата мисъл която ми се появи в главата точно тогава. В този момент забелязах че тя се смути от действията си и се изчерви. Прибра се в стаята си. В този момент мислите ми прескачаха в търсене на дума, изречение, нещо с което да я върна на прозореца. Тъкмо когато си мислех че съм намерил нещо в главата си, отдавна не използвано, тя се върна.

Изненадващо,  в едната си ръка държеше тетрадка с листи върху нея, а в другата, държеше химикалка. Погледна ме след което насочи вниманието си към листите в ръката си. Сякаш само за секунда написа нещо. Отново ме погледна. Погледът й бе спокоен и мек. Подаде ми първия лист на който беше писала до този момент и след като го взех, тя се захвана да пише на следващия. Помислих си колко сладко и невинно изглеждаше това. Приличаше на детска игра между току-що запознали се деца.
„Добро утро! Извинявам се за това, че прекъснах разговора ни. Между другото, казвам се Миа. Приятно ми е да се запознаем.“  В този момент я погледнах разтревожено, защото все още не знаех какво става.

Тя все още пишеше. Като че ли времето беше се забавило. Забелязах косата й, която бе вързана на плитка, но имаше един малък кичур, който беше навън и се полюшваше нежно от допира на лекия ветрец, който танцуваше своя малък танц. Проследявайки кичура, се спрях на очите й. Забелязах колко големи са те и виждах възможността им да обхванат целия свят. Докато гледах тези очи, не разбрах кога са се обърнали към мен и вече няколко секунди отвръщат на погледа ми.  

Когато осъзнах това, осъзнах и че тя държеше ръката си изпъната към мен с нов лист между пръстите й. Тя се усмихна отново с топла и детско игрива усмивка, като че се готвеше за приключение. Погледнах към листа с ентусиазъм, готов да откликне на приключението. „Прекъснах разговора ни, за да се насладиш на изгрева както трябва. Не съм забелязвала да си излизал на прозореца преди. Реших че ако това е първият ти път от много време насам, трябва да му се насладиш. Прекрасно е! Нали? Чуват се само вятърът и песента на птиците, без да се губят в човешката реч. Цветовете на изгрева са великолепни днес. Виждаш ли как се сливат синьото с мекото розово, огненото оранжево, жълтото и златистото бяло? Усещаш ли свежестта на вятъра? Наслади се сега, преди човешкият свят да се събуди отново и да промени прекрасната музика с човешка глъч, да смени нежните цветове със сив дим и раздвижи пепелта по улиците.“
Беше права! Чак тогава осъзнах гледката, тишината и невероятно чистия въздух. Всичко беше магически удивително. Когато върнах погледа си на нея, тя вече се беше отдала на тази магия.


Влязох в стаята си. Взех химикалка. На гърба на първия лист написах:
„Здравей! Аз съм Сето. Права си! Невероятно е! Благодаря че ми  показа как да се насладя на всичко това. Истината е, че не излизам за първи път от много време насам. Излизам за Първи път и е прекрасно. Благодаря!
Искаш ли после да се видим на закуска и кафе?“
Несигурен да не разваля момента, поставих последното изречение. Внимателно протегнах ръка, за да й подам написаното.


Докато тя го четеше, аз се заслушах в песента на птиците. В този момент осъзнах, че не ги чувах толкова силно, колкото ги чувах преди секунди. Отново несигурен какво всъщност става, осъзнах че момичето ме гледаше. Миа ме гледаше, и чакаше да срещне погледа ми. Когато погледите ни се засякоха, тя погледна към парчето хартия в ръцете си, като че искаше да ми напомни за какво си „говорехме“. След което върна погледа си към мен и с нейната нежна усмивка, кимна внимателно. В този момент песента на птиците се чуваше съвсем ясно и ритъмът в сърцето ми се изпълни с ударите на нечувана досега музика. Следващия час прекарахме на прозорците си, наслаждавайки се на невероятния пейзаж откриващ се пред нас и музиката, която аз чувах с допълнителен ритъм, придаващ привкус на любов, наслаждавайки се от вълнението, че запазих втория за мен.

                                                                                                                     The Outsider