28 апр. 2011 г., 20:48

Открита Рана

1.2K 0 2

 

 

Къде е тя, къде си ти, къде съм аз,
отново съм сам в този късен час,
питам се къде е любовта,
ще я намеря ли, къде е тя?

Защо аз, защо ти,
разделихме се с лъжи,
защо така се получи,
защо не оставихме следи?

Защо когато бях най-щастлив, трябваше да ме оставиш,
все още не знам защо трябваше да го правиш,
искам да мога да чуя всички звезди,
питат ме 'защо не си с нея, защо не е както преди?'

И нямам отговор, оставам ням
и тази вечер ще си легна сам,
а ти ще си с него, защо,
отговори ми - с какво сгреших? С КАКВО?

И ето, създава се поредна драма,
а в сърцето ми отваря се поредна яма,
чудех се - защо просто не ме удариш,
това ли трябваше да направиш?

Да - сгреших първи и се извиних,
но ти ме игнорираше и аз се свих,
като охлювче в черупка, да - сгреших,
но и до ден-днешен - отговор не открих!

Защо плача, докато пиша това,
защо в мен се издига чувство на тъга,
усещам сълзите, но не по бузите,
а в очите, стискам устните...

За да не изрека твоето име отново,
ето - сърцето ми е разбито - готово!,
получи ли това, за което търсеше отмъщение,
аз се покаях, разбрах моето съгрешение!

Дано мога някой ден с теб да продължа,
но не - това е сън, а не съдба,
виждам отново твоите очи,
искаш да прегърнеш моите гърди...

Ще се опитам да се спра, но щом решила си, върви,
тръгни по света и момчето си търси,
а когато го намериш, със него бъди,
живей щастливо и за мене мисли...

ПП : Да, това последното е от KingSize - Открита Рана

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Енев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...