Apr 28, 2011, 8:48 PM

Открита Рана

  Poetry » Love
1.2K 0 2

 

 

Къде е тя, къде си ти, къде съм аз,
отново съм сам в този късен час,
питам се къде е любовта,
ще я намеря ли, къде е тя?

Защо аз, защо ти,
разделихме се с лъжи,
защо така се получи,
защо не оставихме следи?

Защо когато бях най-щастлив, трябваше да ме оставиш,
все още не знам защо трябваше да го правиш,
искам да мога да чуя всички звезди,
питат ме 'защо не си с нея, защо не е както преди?'

И нямам отговор, оставам ням
и тази вечер ще си легна сам,
а ти ще си с него, защо,
отговори ми - с какво сгреших? С КАКВО?

И ето, създава се поредна драма,
а в сърцето ми отваря се поредна яма,
чудех се - защо просто не ме удариш,
това ли трябваше да направиш?

Да - сгреших първи и се извиних,
но ти ме игнорираше и аз се свих,
като охлювче в черупка, да - сгреших,
но и до ден-днешен - отговор не открих!

Защо плача, докато пиша това,
защо в мен се издига чувство на тъга,
усещам сълзите, но не по бузите,
а в очите, стискам устните...

За да не изрека твоето име отново,
ето - сърцето ми е разбито - готово!,
получи ли това, за което търсеше отмъщение,
аз се покаях, разбрах моето съгрешение!

Дано мога някой ден с теб да продължа,
но не - това е сън, а не съдба,
виждам отново твоите очи,
искаш да прегърнеш моите гърди...

Ще се опитам да се спра, но щом решила си, върви,
тръгни по света и момчето си търси,
а когато го намериш, със него бъди,
живей щастливо и за мене мисли...

ПП : Да, това последното е от KingSize - Открита Рана

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Енев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...