28.04.2011 г., 20:48

Открита Рана

1.2K 0 2

 

 

Къде е тя, къде си ти, къде съм аз,
отново съм сам в този късен час,
питам се къде е любовта,
ще я намеря ли, къде е тя?

Защо аз, защо ти,
разделихме се с лъжи,
защо така се получи,
защо не оставихме следи?

Защо когато бях най-щастлив, трябваше да ме оставиш,
все още не знам защо трябваше да го правиш,
искам да мога да чуя всички звезди,
питат ме 'защо не си с нея, защо не е както преди?'

И нямам отговор, оставам ням
и тази вечер ще си легна сам,
а ти ще си с него, защо,
отговори ми - с какво сгреших? С КАКВО?

И ето, създава се поредна драма,
а в сърцето ми отваря се поредна яма,
чудех се - защо просто не ме удариш,
това ли трябваше да направиш?

Да - сгреших първи и се извиних,
но ти ме игнорираше и аз се свих,
като охлювче в черупка, да - сгреших,
но и до ден-днешен - отговор не открих!

Защо плача, докато пиша това,
защо в мен се издига чувство на тъга,
усещам сълзите, но не по бузите,
а в очите, стискам устните...

За да не изрека твоето име отново,
ето - сърцето ми е разбито - готово!,
получи ли това, за което търсеше отмъщение,
аз се покаях, разбрах моето съгрешение!

Дано мога някой ден с теб да продължа,
но не - това е сън, а не съдба,
виждам отново твоите очи,
искаш да прегърнеш моите гърди...

Ще се опитам да се спра, но щом решила си, върви,
тръгни по света и момчето си търси,
а когато го намериш, със него бъди,
живей щастливо и за мене мисли...

ПП : Да, това последното е от KingSize - Открита Рана

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Енев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....