Влакът иде по новите релси
и със грохот в краката ми спира.
Няма мач между Юве и Челси,
телевизора, душна квартира.
Днес съм тук, на перона, по риза,
своя принос в метрото вградил,
за да може на струята с бриза
духовете на мойте деди,
на баща ми, започнал строежа,
да пристигнат със влака и те
и мечтаното с мен отбележат
въплътено във метротрасе!
Ще си кажат: "Не бяхме напразно
със труда си за пример били."
Тук, под древната Сердика важна
орнаменти трасето дели.
В сплав споени с железните релси
те са символ на славни дела,
на строител изкусен превел си
чак от Траките къс светлина
под земята да могат безплатно
да се возят на днешния ден.
Нека туй бъде мойта отплата,
долетяла със новия трен!
© Иван Христов Все права защищены