Аз започвам да мисля, че има,

нещо твърде объркано в нас..

Няма страх нито воля, ни вяра...

Няма смисъл във "вечния грях"!

Ще се пръкне дете, тъй невинно!

Нейде, връз огромната шир...

Но земята – уж кръгла, но толкова плоска...

Ще те смаже, изпод  чуждите възгледи сиви...

И от рано ще бъдеш приучен,

да разбираш и вярваш в неверни следи...

Че живота за туй е – да бъде изстрадан 

и скучен!

А вина да изпитваш, за кратките радости...

Че роден си !

Да страдаш,да молиш ,да плачеш...

Уж!!

Като в тъп сериал, боливудски.

Че нередно е, да си благополучен!

А обратното значи – да вярваш в сини пеперуди!

Но макар и напротив!

Аз вярвам и още!

Ще заклинам и боря за всеобщото благо!

Щом се раждаме, чисти и "праведни",

Право наше е, да сме щастливи !

Щом омраза и корист не пазим,

Значи радост и обич ще вземем!

Щом двуличие, гордост не тачим,

Знам,  ще следва за всички нам –

...сънувано, радостно време!