Аз започвам да мисля, че има,
нещо твърде объркано в нас..
Няма страх нито воля, ни вяра...
Няма смисъл във "вечния грях"!
Ще се пръкне дете, тъй невинно!
Нейде, връз огромната шир...
Но земята – уж кръгла, но толкова плоска...
Ще те смаже, изпод чуждите възгледи сиви...
И от рано ще бъдеш приучен,
да разбираш и вярваш в неверни следи...
Че живота за туй е – да бъде изстрадан
и скучен!
А вина да изпитваш, за кратките радости...
Че роден си !
Да страдаш,да молиш ,да плачеш...
Уж!!
Като в тъп сериал, боливудски.
Че нередно е, да си благополучен!
А обратното значи – да вярваш в сини пеперуди!
Но макар и напротив!
Аз вярвам и още!
Ще заклинам и боря за всеобщото благо!
Щом се раждаме, чисти и "праведни",
Право наше е, да сме щастливи !
Щом омраза и корист не пазим,
Значи радост и обич ще вземем!
Щом двуличие, гордост не тачим,
Знам, ще следва за всички нам –
...сънувано, радостно време!
© Просто Някой Всички права запазени