12 окт. 2008 г., 16:35

Откровение

628 0 0

Нещо в твоя поглед ме плени, за миг сърцето ми заби,

от тук нататък вече душата ми разби!

Без да те познавам, те обикнах, сърцето си на тебе подарих,

не исках думи,обещания, не исках, но сгреших.

Сгреших за туй, че не попитах, въпросите без отговор стоят,

а те в душата ми напират и водят ме към кръстопът!

Затуй сгреших - признавам, за любовта към теб не съжалявам,

че всичко беше сън прекрасен, а краят скорошен и ясен!

Не ти се сърдя аз за нищо, а отговори искам да получа,

тогава във живота ще сполуча и от грешките си ще се поуча!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аблена Радославова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...