12.10.2008 г., 16:35

Откровение

627 0 0

Нещо в твоя поглед ме плени, за миг сърцето ми заби,

от тук нататък вече душата ми разби!

Без да те познавам, те обикнах, сърцето си на тебе подарих,

не исках думи,обещания, не исках, но сгреших.

Сгреших за туй, че не попитах, въпросите без отговор стоят,

а те в душата ми напират и водят ме към кръстопът!

Затуй сгреших - признавам, за любовта към теб не съжалявам,

че всичко беше сън прекрасен, а краят скорошен и ясен!

Не ти се сърдя аз за нищо, а отговори искам да получа,

тогава във живота ще сполуча и от грешките си ще се поуча!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аблена Радославова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...