Oct 12, 2008, 4:35 PM

Откровение

  Poetry » Love
627 0 0

Нещо в твоя поглед ме плени, за миг сърцето ми заби,

от тук нататък вече душата ми разби!

Без да те познавам, те обикнах, сърцето си на тебе подарих,

не исках думи,обещания, не исках, но сгреших.

Сгреших за туй, че не попитах, въпросите без отговор стоят,

а те в душата ми напират и водят ме към кръстопът!

Затуй сгреших - признавам, за любовта към теб не съжалявам,

че всичко беше сън прекрасен, а краят скорошен и ясен!

Не ти се сърдя аз за нищо, а отговори искам да получа,

тогава във живота ще сполуча и от грешките си ще се поуча!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аблена Радославова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...