26 авг. 2010 г., 12:20

Откровение...

748 0 0

Бездарни искри от отровни копнежи.
Бездушни очи разголват отново плътта.
Като пипала на октопод в рибарски мрежи
проси пощада грешната ми ръка.
Буреносен облак засенчи погледите,
втренчени в ангелския силует.
Безплътна сянка загнезди се
зад стените на зрящия слепец.
Капан от метални челюсти
здраво държи спящия храм,
впримчени зад вратите му немощи,
бързат виновно към пропаста.
От небето блясват светкавици.

Огнени колесници чакат дъжда.
Потоп! - тълпата неверна удави се
в сълзите на плътската мъст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...