Откровение...

26.08.2010 г., 12:20 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 3

642 0 0

Бездарни искри от отровни копнежи.
Бездушни очи разголват отново плътта.
Като пипала на октопод в рибарски мрежи
проси пощада грешната ми ръка.
Буреносен облак засенчи погледите,
втренчени в ангелския силует.
Безплътна сянка загнезди се
зад стените на зрящия слепец.
Капан от метални челюсти
здраво държи спящия храм,
впримчени зад вратите му немощи,
бързат виновно към пропаста. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Безумна
Ляво-криво, надраскано

Не исках тъжен стих, но кой ме пита. От хумора ми някой пак е крал. Душата ми, в съдба, на охлюв сви...
Режете ги! Поникват пак...Крилата...

Свободна воля, казват ни е дадена, но сянката си, как ли да надскочим, дребнавият ни свят за клюки г...
Вяра

След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...

Още произведения »