27 окт. 2012 г., 16:49

Откровение

1K 0 0

Отколе все след фусти тичаме.

Плащаме да ги обичаме.

Забравили това в любов се вричаме

и на глупци приличаме.

 

Те през рамо настрани надничат.

В любов и бизнес се увличат.

С Коко Шанел, Версаче се обличат

и за евро във съседа ги събличат.

 

И любов това наричаме,

думи нежни във възхвала сричаме,

докато страстно ги събличаме

и все че е последно, се заричаме.

Дупето изместило главата

и присвоило мисълта.

Какво виновна е жената,

когато няма свършек любовта.

 

А е и по-доходоносна.

Всяка нощ в перспектива.

Любовта е съдбоносна.

А тя, тя не се изтрива.

 

Туй е мъжката ни равносметка.

Всеки със рога закичен е

от любимата жена-кокетка,

в стих възпята, вярна и обичана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...