Oct 27, 2012, 4:49 PM

Откровение

1K 0 0

Отколе все след фусти тичаме.

Плащаме да ги обичаме.

Забравили това в любов се вричаме

и на глупци приличаме.

 

Те през рамо настрани надничат.

В любов и бизнес се увличат.

С Коко Шанел, Версаче се обличат

и за евро във съседа ги събличат.

 

И любов това наричаме,

думи нежни във възхвала сричаме,

докато страстно ги събличаме

и все че е последно, се заричаме.

Дупето изместило главата

и присвоило мисълта.

Какво виновна е жената,

когато няма свършек любовта.

 

А е и по-доходоносна.

Всяка нощ в перспектива.

Любовта е съдбоносна.

А тя, тя не се изтрива.

 

Туй е мъжката ни равносметка.

Всеки със рога закичен е

от любимата жена-кокетка,

в стих възпята, вярна и обичана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...