2 окт. 2014 г., 18:43

Откровение

536 0 1

Забрава имената им покрива,

ала в прегръдка, с жар необясним

истории разказвахме такива,

каквито трудно днес ще съчиним!

 

Сам сами под месечина славна

наивно разсъждавахме в нощта,

че опит придобили сме отдавна

и знаем всички тайни в любовта.

 

Любеха ни беззаветно тези момичета,

но вместо благослов надменно  отминавахме

ги ние, очаквайки безсмъртната любов!

 

Текат годините и с тъга в сърцето

разбирам, като закъсняла вест -

в  тях било е онова, което така и не изпитахме до днес!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...