2 oct 2014, 18:43

Откровение

  Poesía
547 0 1

Забрава имената им покрива,

ала в прегръдка, с жар необясним

истории разказвахме такива,

каквито трудно днес ще съчиним!

 

Сам сами под месечина славна

наивно разсъждавахме в нощта,

че опит придобили сме отдавна

и знаем всички тайни в любовта.

 

Любеха ни беззаветно тези момичета,

но вместо благослов надменно  отминавахме

ги ние, очаквайки безсмъртната любов!

 

Текат годините и с тъга в сърцето

разбирам, като закъсняла вест -

в  тях било е онова, което така и не изпитахме до днес!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...