2.10.2014 г., 18:43 ч.

Откровение 

  Поезия
393 0 1

Забрава имената им покрива,

ала в прегръдка, с жар необясним

истории разказвахме такива,

каквито трудно днес ще съчиним!

 

Сам сами под месечина славна

наивно разсъждавахме в нощта,

че опит придобили сме отдавна

и знаем всички тайни в любовта.

 

Любеха ни беззаветно тези момичета,

но вместо благослов надменно  отминавахме

ги ние, очаквайки безсмъртната любов!

 

Текат годините и с тъга в сърцето

разбирам, като закъсняла вест -

в  тях било е онова, което така и не изпитахме до днес!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??