Oct 2, 2014, 6:43 PM

Откровение

  Poetry
548 0 1

Забрава имената им покрива,

ала в прегръдка, с жар необясним

истории разказвахме такива,

каквито трудно днес ще съчиним!

 

Сам сами под месечина славна

наивно разсъждавахме в нощта,

че опит придобили сме отдавна

и знаем всички тайни в любовта.

 

Любеха ни беззаветно тези момичета,

но вместо благослов надменно  отминавахме

ги ние, очаквайки безсмъртната любов!

 

Текат годините и с тъга в сърцето

разбирам, като закъсняла вест -

в  тях било е онова, което така и не изпитахме до днес!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....