Забрава имената им покрива,
ала в прегръдка, с жар необясним
истории разказвахме такива,
каквито трудно днес ще съчиним!
Сам сами под месечина славна
наивно разсъждавахме в нощта,
че опит придобили сме отдавна
и знаем всички тайни в любовта.
Любеха ни беззаветно тези момичета,
но вместо благослов надменно отминавахме
ги ние, очаквайки безсмъртната любов!
Текат годините и с тъга в сърцето
разбирам, като закъсняла вест -
в тях било е онова, което така и не изпитахме до днес!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.