Oct 2, 2014, 6:43 PM

Откровение 

  Poetry
434 0 1

Забрава имената им покрива,

ала в прегръдка, с жар необясним

истории разказвахме такива,

каквито трудно днес ще съчиним!

 

Сам сами под месечина славна

наивно разсъждавахме в нощта,

че опит придобили сме отдавна

и знаем всички тайни в любовта.

 

Любеха ни беззаветно тези момичета,

но вместо благослов надменно  отминавахме

ги ние, очаквайки безсмъртната любов!

 

Текат годините и с тъга в сърцето

разбирам, като закъсняла вест -

в  тях било е онова, което така и не изпитахме до днес!

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??