1 апр. 2015 г., 21:20

Откровение

796 0 0

Откровение

 

Виж,

аз никога няма да те имам,

пренасям мислите,

на следващия лист хартия.

Да, трудно ми е,

да стоя до теб спокоен,

разбрах взаимно е,

обещавам да седя покорен.

Наясно сме,

с чувствата взаимни.

Ще следва болка?

Едва ли, не сме така раними.

Да, имаше влечение,

опитахме се да го скрием,

решихме, че ще бъде най-добре,

всичко да разкрием.

Въпроси следваха,

и отговорите открити,

усмивки засияха, приятели сме ние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...