1 апр. 2015 г., 21:20

Откровение

802 0 0

Откровение

 

Виж,

аз никога няма да те имам,

пренасям мислите,

на следващия лист хартия.

Да, трудно ми е,

да стоя до теб спокоен,

разбрах взаимно е,

обещавам да седя покорен.

Наясно сме,

с чувствата взаимни.

Ще следва болка?

Едва ли, не сме така раними.

Да, имаше влечение,

опитахме се да го скрием,

решихме, че ще бъде най-добре,

всичко да разкрием.

Въпроси следваха,

и отговорите открити,

усмивки засияха, приятели сме ние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...