1.04.2015 г., 21:20

Откровение

804 0 0

Откровение

 

Виж,

аз никога няма да те имам,

пренасям мислите,

на следващия лист хартия.

Да, трудно ми е,

да стоя до теб спокоен,

разбрах взаимно е,

обещавам да седя покорен.

Наясно сме,

с чувствата взаимни.

Ще следва болка?

Едва ли, не сме така раними.

Да, имаше влечение,

опитахме се да го скрием,

решихме, че ще бъде най-добре,

всичко да разкрием.

Въпроси следваха,

и отговорите открити,

усмивки засияха, приятели сме ние.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...