1.04.2015 г., 21:20

Откровение

800 0 0

Откровение

 

Виж,

аз никога няма да те имам,

пренасям мислите,

на следващия лист хартия.

Да, трудно ми е,

да стоя до теб спокоен,

разбрах взаимно е,

обещавам да седя покорен.

Наясно сме,

с чувствата взаимни.

Ще следва болка?

Едва ли, не сме така раними.

Да, имаше влечение,

опитахме се да го скрием,

решихме, че ще бъде най-добре,

всичко да разкрием.

Въпроси следваха,

и отговорите открити,

усмивки засияха, приятели сме ние.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...