Една бях аз, един бе ти,

но нещо тука ни дели.

Какво ли е? - не знам

и май ще си останеш блян.

Така желая да се смея,

както само аз умея

на твоите шеги безчет.

Тук пак изчаквам своя ред,

поглеждам те в очите

и бие малкото в гърдите

тъкмо да ти подаря усмивката една,

но срещам в погледа ти празнота...

потъвам на дълбоко в нея,

опитвам се да не немея.

Но няма аз какво да кажа,

нито очевидно да покажа,

защото ти си тъй далечен

и все пак няма да си вечен!

Споменът за тебе ще стои,

когато друг те замени

и се надявам този друг

да има същите очи, но

в тях обич да личи!!!