Една бях аз, един бе ти,
но нещо тука ни дели.
Какво ли е? - не знам
и май ще си останеш блян.
Така желая да се смея,
както само аз умея
на твоите шеги безчет.
Тук пак изчаквам своя ред,
поглеждам те в очите
и бие малкото в гърдите
тъкмо да ти подаря усмивката една,
но срещам в погледа ти празнота... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация