Откровение
599
0
0
Една бях аз, един бе ти,
но нещо тука ни дели.
Какво ли е? - не знам
и май ще си останеш блян.
Така желая да се смея,
както само аз умея
на твоите шеги безчет.
Тук пак изчаквам своя ред,
поглеждам те в очите
и бие малкото в гърдите
тъкмо да ти подаря усмивката една,
но срещам в погледа ти празнота...
потъвам на дълбоко в нея,
опитвам се да не немея.
Но няма аз какво да кажа,
нито очевидно да покажа,
защото ти си тъй далечен
и все пак няма да си вечен!
Споменът за тебе ще стои,
когато друг те замени
и се надявам този друг
да има същите очи, но
в тях обич да личи!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирка Всички права запазени
