Откровение
Откровение
Исках нещо да ти кажа аз преди да завали,
дъждът премина и сякаш мислите ми той изтри.
Не помня нищо и нищо не мисля,
исках просто ума си да изчистя.
Но нещо ме прободе там, където всяко място е заето -
дълбоко вътре в сърцето!
Боли ме и още не зная, болката каква е!
Но така е...
Ти бе моя илюзия, моя мечта,
за теб пророних и първата сълза.
Допуснах под кожата ми ти да влезеш,
сега обаче трудно ще излезеш.
"Прости ми, не си виновен!
Върни ми свободата и волната усмивка, които
взе със себе си след първата отбивка."
Едва ли някога ще те забравя, но дори да го направя,
аз ще помня винаги това,
че друго можеше да е сега!
Николета Петкова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николета Петкова Все права защищены
