20 нояб. 2020 г., 09:08

Откровение...

646 6 22

 

     

                                                                     20.11.2020

                                   Откровение...

           Бях дошла за снаха тук от малка провинция,
           където се говореше на почти грозен диалект...
           За промяната, без да имам  ни грам интуиция,       
           изчистила го бях и станала образцов субект!                                   
 
           Донесох си и мечтата, че ме приемат от сърце,      
           а бях ашладисана в студена и  чужда среда...
           Разбрах на мигА, че към мен не разтварят ръце,         
           а търсеха грешки, случайни, ала в моя вреда!

 

           Било в поведение, или в говора! А по човешки
           усещах,дразнех се! Но съпругът ми взе правото
           да реагирам с обяснение за грозните им смешки,
           ежедневно творени и, от които губех словото!

 

           Щом нещо кажех, а за роднините- "неизвестно"     
           се посрещаше със смях и с поправка на часА...   
           А вечер,като бяхме всички в хола много лесно     
           цитирана бе явно и безпощадно новата снаха!

 

           Че имаше и друга, мнооого по- добре  приета,
           била от тяхна "класа" и без никакъв диалект..
           въпреки и необразована, пълничка и безцветна,
           а и със толкова очевиден, говорен дефект...
           
           Уж говорех правилно, но ето че веднъж сгреших
           и казах "туч", което значи плочата на печката...
           Неволно, ала още думата, щом като употребих-
           избухна смях и вече драсната бе клечката!...

 

           И пред гости и насамЕ, все "туч" употребяваха:
           "На комшийка тялото било същински туч за срам..."
           "Пън да беше, а си туч!" Тъй някого обвиняваха,     
           "Туч със туч, къде се вреш, я стой си там!"

 

           Веднъж си купих шапка- нищо и никаква барета,
           и бях щастлива, стоеше ми добре и бе модерна...
           Но чух:"Брей, виж я ти, като че рибите изтрепа!"
           А знАчеше"От кое дивОтино съм така оперена?!"

 

           Че имаха се те, като от "голямото добрутро"-
           шапки носела свекървата с воалетки, перушини..
           Със Ройс и Форд бил свекърът и милиони бруто..
           Курорти по чужбина! Обслужвали ги две слугини!

 

           А пък снахата е красива, но като църковна мишка!
           Чеиз не носела, че книги чела, а не бродирала!
           съпругът, гледан от слугините, взел да кръшка,
           а чашката, като му се услаждала го ликвидирала!

 

           Отидоха си всички и не взеха нито "доброутрото",
           ни щапките, ни ройса, ни спомените от чужбина!
           Снахата, поживяла доста, си спомня думата дочута-
           "туч" като мезе за смях на новите й роднини!

 

           Ала вече с умиление и тъга за родното й място!...                                           

          
           
           
           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напоследък малко се отдалечих от моя жанр- хумора, от който е почти цялото ми творество..Благодаря Т.Т., че ме посети!
  • Увлекателно е!
  • Добре, че сърцето забравя, инъче би се пръснало от всяко преживяване! А и човек ако знае житейските истини, би живял много по- правилно и спокойно! Радвам се, Доче, че намина!
    И сега, Мария, има хора, които си мислят че са от по- бяло тесто замесени, живеят бързо, но и с огромен страх било за имането си, било за далаверите, с които то е постигнато!....Аз не бих предпочела такава съдба!
  • " Туч" като мезе за смях"!!!!!👏
    Колко живи спомени имаш оттогава! Как само си го почувствала и предала, а и как увлекателно си го разказала, Иржи! Тези, дето са се смятали от " доброутрото" не са взели, както пишеш ти, нищо със себе си, напускайки този свят. Но ти си тук и си запазила ценностната си система, а с написаното от теб ни правиш съпричастни към нея.
    Беше ми интересно да прочета за неволите на снахата, дошла от провинцията.
    Разказвай ни, Иржи! Бях пропуснала
    тази публикация, но сега посред нощ я открих и коментирам с голямо удоволствие!🌹
  • От разстоянието на годините
    дори и черното изглежда като бяло.
    И щом е дала прошка героинята
    то значи, че сърцето и е цяло
    и незасегнато от опити нелепи
    да го превърнат в топка от парцали
    там някакви префинени отрепки...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....