Откровение...
20.11.2020
Откровение...
Бях дошла за снаха тук от малка провинция,
където се говореше на почти грозен диалект...
За промяната, без да имам ни грам интуиция,
изчистила го бях и станала образцов субект!
Донесох си и мечтата, че ме приемат от сърце,
а бях ашладисана в студена и чужда среда...
Разбрах на мигА, че към мен не разтварят ръце,
а търсеха грешки, случайни, ала в моя вреда!
Било в поведение, или в говора! А по човешки
усещах,дразнех се! Но съпругът ми взе правото
да реагирам с обяснение за грозните им смешки,
ежедневно творени и, от които губех словото!
Щом нещо кажех, а за роднините- "неизвестно"
се посрещаше със смях и с поправка на часА...
А вечер,като бяхме всички в хола много лесно
цитирана бе явно и безпощадно новата снаха!
Че имаше и друга, мнооого по- добре приета,
била от тяхна "класа" и без никакъв диалект..
въпреки и необразована, пълничка и безцветна,
а и със толкова очевиден, говорен дефект...
Уж говорех правилно, но ето че веднъж сгреших
и казах "туч", което значи плочата на печката...
Неволно, ала още думата, щом като употребих-
избухна смях и вече драсната бе клечката!...
И пред гости и насамЕ, все "туч" употребяваха:
"На комшийка тялото било същински туч за срам..."
"Пън да беше, а си туч!" Тъй някого обвиняваха,
"Туч със туч, къде се вреш, я стой си там!"
Веднъж си купих шапка- нищо и никаква барета,
и бях щастлива, стоеше ми добре и бе модерна...
Но чух:"Брей, виж я ти, като че рибите изтрепа!"
А знАчеше"От кое дивОтино съм така оперена?!"
Че имаха се те, като от "голямото добрутро"-
шапки носела свекървата с воалетки, перушини..
Със Ройс и Форд бил свекърът и милиони бруто..
Курорти по чужбина! Обслужвали ги две слугини!
А пък снахата е красива, но като църковна мишка!
Чеиз не носела, че книги чела, а не бродирала!
съпругът, гледан от слугините, взел да кръшка,
а чашката, като му се услаждала го ликвидирала!
Отидоха си всички и не взеха нито "доброутрото",
ни щапките, ни ройса, ни спомените от чужбина!
Снахата, поживяла доста, си спомня думата дочута-
"туч" като мезе за смях на новите й роднини!
Ала вече с умиление и тъга за родното й място!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Филипова Всички права запазени
