Откровение...

Poetry » Other

644 6 22

20.11.2020

Откровение...

           Бях дошла за снаха тук от малка провинция,
           където се говореше на почти грозен диалект...
           За промяната, без да имам ни грам интуиция,
           изчистила го бях и станала образцов субект!

           Донесох си и мечтата, че ме приемат от сърце,
           а бях ашладисана в студена и чужда среда...
           Разбрах на мигА, че към мен не разтварят ръце,
           а търсеха грешки, случайни, ала в моя вреда!

           Било в поведение, или в говора! А по човешки
           усещах,дразнех се! Но съпругът ми взе правото
           да реагирам с обяснение за грозните им смешки,
           ежедневно творени и, от които губех словото!

           Щом нещо кажех, а за роднините- "неизвестно"
           се посрещаше със смях и с поправка на часА...
           А вечер,като бяхме всички в хола много лесно
           цитирана бе явно и безпощадно новата снаха!

           Че имаше и друга, мнооого по- добре приета,
           била от тяхна "класа" и без никакъв диалект..
           въпреки и необразована, пълничка и безцветна,
           а и със толкова очевиден, говорен дефект...

           Уж говорех правилно, но ето че веднъж сгреших
           и казах "туч", което значи плочата на печката...
           Неволно, ала още думата, щом като употребих-
           избухна смях и вече драсната бе клечката!...

           И пред гости и насамЕ, все "туч" употребяваха:
           "На комшийка тялото било същински туч за срам..."
           "Пън да беше, а си туч!" Тъй някого обвиняваха,
           "Туч със туч, къде се вреш, я стой си там!"

           Веднъж си купих шапка- нищо и никаква барета,
           и бях щастлива, стоеше ми добре и бе модерна...
           Но чух:"Брей, виж я ти, като че рибите изтрепа!"
           А знАчеше"От кое дивОтино съм така оперена?!"

           Че имаха се те, като от "голямото добрутро"-
           шапки носела свекървата с воалетки, перушини..
           Със Ройс и Форд бил свекърът и милиони бруто..
           Курорти по чужбина! Обслужвали ги две слугини!

           А пък снахата е красива, но като църковна мишка!
           Чеиз не носела, че книги чела, а не бродирала!
           съпругът, гледан от слугините, взел да кръшка,
           а чашката, като му се услаждала го ликвидирала!

           Отидоха си всички и не взеха нито "доброутрото",
           ни щапките, ни ройса, ни спомените от чужбина!
           Снахата, поживяла доста, си спомня думата дочута-
           "туч" като мезе за смях на новите й роднини!

Ала вече с умиление и тъга за родното й място!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Иржи (Ирина Филипова)

Напоследък малко се отдалечих от моя жанр- хумора, от който е почти цялото ми творество..Благодаря Т.Т., че ме посети!

2021-01-22T13:15:14+02:00
di_t

Увлекателно е!

2021-01-22T12:41:58+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Добре, че сърцето забравя, инъче би се пръснало от всяко преживяване! А и човек ако знае житейските истини, би живял много по- правилно и спокойно! Радвам се, Доче, че намина!
И сега, Мария, има хора, които си мислят че са от по- бяло тесто замесени, живеят бързо, но и с огромен страх било за имането си, било за далаверите, с които то е постигнато!....Аз не бих предпочела такава съдба!

2020-11-28T18:12:15+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

" Туч" като мезе за смях"!!!!!👏
Колко живи спомени имаш оттогава! Как само си го почувствала и предала, а и как увлекателно си го разказала, Иржи! Тези, дето са се смятали от " доброутрото" не са взели, както пишеш ти, нищо със себе си, напускайки този свят. Но ти си тук и си запазила ценностната си система, а с написаното от теб ни правиш съпричастни към нея.
Беше ми интересно да прочета за неволите на снахата, дошла от провинцията.
Разказвай ни, Иржи! Бях пропуснала
тази публикация, но сега посред нощ я открих и коментирам с голямо удоволствие!🌹

2020-11-27T00:22:59+02:00
Довереница (Дочка Василева)

От разстоянието на годините
дори и черното изглежда като бяло.
И щом е дала прошка героинята
то значи, че сърцето и е цяло
и незасегнато от опити нелепи
да го превърнат в топка от парцали
там някакви префинени отрепки...

2020-11-21T02:44:02+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Иржи (Ирина Филипова)

Напоследък малко се отдалечих от моя жанр- хумора, от който е почти цялото ми творество..Благодаря Т.Т., че ме посети!

2021-01-22T13:15:14+02:00

di_t

Увлекателно е!

2021-01-22T12:41:58+02:00

Добре, че сърцето забравя, инъче би се пръснало от всяко преживяване! А и човек ако знае житейските истини, би живял много по- правилно и спокойно! Радвам се, Доче, че намина!
И сега, Мария, има хора, които си мислят че са от по- бяло тесто замесени, живеят бързо, но и с огромен страх било за имането си, било за далаверите, с които то е постигнато!....Аз не бих предпочела такава съдба!

2020-11-28T18:12:15+02:00

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

" Туч" като мезе за смях"!!!!!👏
Колко живи спомени имаш оттогава! Как само си го почувствала и предала, а и как увлекателно си го разказала, Иржи! Тези, дето са се смятали от " доброутрото" не са взели, както пишеш ти, нищо със себе си, напускайки този свят. Но ти си тук и си запазила ценностната си система, а с написаното от теб ни правиш съпричастни към нея.
Беше ми интересно да прочета за неволите на снахата, дошла от провинцията.
Разказвай ни, Иржи! Бях пропуснала
тази публикация, но сега посред нощ я открих и коментирам с голямо удоволствие!🌹

2020-11-27T00:22:59+02:00

Довереница (Дочка Василева)

От разстоянието на годините
дори и черното изглежда като бяло.
И щом е дала прошка героинята
то значи, че сърцето и е цяло
и незасегнато от опити нелепи
да го превърнат в топка от парцали
там някакви префинени отрепки...

2020-11-21T02:44:02+02:00