Откровение...
20.11.2020
Откровение...
Бях дошла за снаха тук от малка провинция,
където се говореше на почти грозен диалект...
За промяната, без да имам ни грам интуиция,
изчистила го бях и станала образцов субект!
Донесох си и мечтата, че ме приемат от сърце,
а бях ашладисана в студена и чужда среда...
Разбрах на мигА, че към мен не разтварят ръце,
а търсеха грешки, случайни, ала в моя вреда!
Било в поведение, или в говора! А по човешки
усещах,дразнех се! Но съпругът ми взе правото
да реагирам с обяснение за грозните им смешки,
ежедневно творени и, от които губех словото!
Щом нещо кажех, а за роднините- "неизвестно"
се посрещаше със смях и с поправка на часА...
А вечер,като бяхме всички в хола много лесно
цитирана бе явно и безпощадно новата снаха!
Че имаше и друга, мнооого по- добре приета,
била от тяхна "класа" и без никакъв диалект..
въпреки и необразована, пълничка и безцветна,
а и със толкова очевиден, говорен дефект...
Уж говорех правилно, но ето че веднъж сгреших
и казах "туч", което значи плочата на печката...
Неволно, ала още думата, щом като употребих-
избухна смях и вече драсната бе клечката!...
И пред гости и насамЕ, все "туч" употребяваха:
"На комшийка тялото било същински туч за срам..."
"Пън да беше, а си туч!" Тъй някого обвиняваха,
"Туч със туч, къде се вреш, я стой си там!"
Веднъж си купих шапка- нищо и никаква барета,
и бях щастлива, стоеше ми добре и бе модерна...
Но чух:"Брей, виж я ти, като че рибите изтрепа!"
А знАчеше"От кое дивОтино съм така оперена?!"
Че имаха се те, като от "голямото добрутро"-
шапки носела свекървата с воалетки, перушини..
Със Ройс и Форд бил свекърът и милиони бруто..
Курорти по чужбина! Обслужвали ги две слугини!
А пък снахата е красива, но като църковна мишка!
Чеиз не носела, че книги чела, а не бродирала!
съпругът, гледан от слугините, взел да кръшка,
а чашката, като му се услаждала го ликвидирала!
Отидоха си всички и не взеха нито "доброутрото",
ни щапките, ни ройса, ни спомените от чужбина!
Снахата, поживяла доста, си спомня думата дочута-
"туч" като мезе за смях на новите й роднини!
Ала вече с умиление и тъга за родното й място!...
© Ирина Филипова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Напоследък малко се отдалечих от моя жанр- хумора, от който е почти цялото ми творество..Благодаря Т.Т., че ме посети!
-
Увлекателно е!
-
Много мило и топло по човешки описано. Поздравления, мила Иржи!
-
Добре, че сърцето забравя, инъче би се пръснало от всяко преживяване! А и човек ако знае житейските истини, би живял много по- правилно и спокойно! Радвам се, Доче, че намина!
И сега, Мария, има хора, които си мислят че са от по- бяло тесто замесени, живеят бързо, но и с огромен страх било за имането си, било за далаверите, с които то е постигнато!....Аз не бих предпочела такава съдба! -
" Туч" като мезе за смях"!!!!!👏
Колко живи спомени имаш оттогава! Как само си го почувствала и предала, а и как увлекателно си го разказала, Иржи! Тези, дето са се смятали от " доброутрото" не са взели, както пишеш ти, нищо със себе си, напускайки този свят. Но ти си тук и си запазила ценностната си система, а с написаното от теб ни правиш съпричастни към нея.
Беше ми интересно да прочета за неволите на снахата, дошла от провинцията.
Разказвай ни, Иржи! Бях пропуснала
тази публикация, но сега посред нощ я открих и коментирам с голямо удоволствие!🌹 -
От разстоянието на годините
дори и черното изглежда като бяло.
И щом е дала прошка героинята
то значи, че сърцето и е цяло
и незасегнато от опити нелепи
да го превърнат в топка от парцали
там някакви префинени отрепки...
-
О, Руми, не искам да се изкарвам нито героина, нито нещастна...Всяко нещо може да не се забравя, но се надживява и от сегашна позиция ми изглежда не толкова страшно като някога...Защото тези трохички, които описах бяха всъщност канари, но на младини човек се калява така, за да живее после по- спокойно! Благодаря, че ми отдели време! А за хумора- зависи от музата, ще й поръчам!
-
Толкова откровено, наистина, че буквално "видях" в детайли живота на младата снаха и ми стана едно такова, мило. Иржи, ще се радвам ако продължиш и за напред с този жанр, а и не пречи да ги редуваш с хумористичният.
Поздравявам те за написаното! Прекрасна си! ♡ -
Така е, Пепи, но за момента ...о, не е за разправяне, колко тежи! После ти минава,свикваш...
Благодаря, Ники за посещението! Приятно е да видиш приятел!
Аз, Светличка, предпочитам да забавлявам хората с хумора си, но вече конкуренцията е голяма, а аз нямам хъс към състезанията и се преместих в поучителната ниша, но тук пък личи многото житейски опит и като не обичам да ме считат стара, пак трябва да търся ниша..
Ти ми напомни, Деа, когато пишех активния си хумор и за един стих "Разходка диалектна", колко хора разпитвах за характерните неща от техния диалект и това "въй" също съм го употребила и още другиш неща за Бургас, а пък за Пловдив...абе, хубаво е да се прочете, доста е забавно...
О, недей, Ели, нали видя финала?! Всичко е изживяно и забравено...Даже същата "дама от доброутрото " почина в моите ръце.Аз я догледах! Радвам се на всички, че се спряхте при мен! -
Иржи, съчувствам ти, но финалът ти е много показателен! Всичко е прах и суета! Поздравления!
-
Иржи!
Сетих се аз, когато отидох от Бургас да уча в Пловдив, колко ме подиграваха с израза "Въй" -
Наше лошо няма, все чуждите са криви...
Мислех си колко различни и интересни случки имаш да разкажеш, Иржи, и за сериозните неща от живота. Продължавай, следваме те не само в хумора. Поздрави! -
И на мен ми хареса много Иржи!
Браво! -
Забавно! Като поживее малко повече човек и открива за колко много неща как безсмислено се е ядосвал и е хабил нерви и емоциии..
Поздравления! -
Сега пък мен ограмоти, Юри, защото не зная какво е сач! На село съм била единствен път през една ваканция и нямам спомен от бита, а моето малко градче Лом се славеше като входна врата от запада зарад Дунава и се чувстваше влиянието от там...Къщите имаха дантелени огради на балконите и много улици бяха с паваж...Диалекта говореха и прости и интелигентни хора, само ние, младите се бунтувахме от него....Та сач ....май е голяма фурна, зидана и по селата пекат много хлебове наведнъж?!... Абе, що не питам Гугъл?...А туч.. имаха готварските печки, които са на дърва или въглища, широка с много подвижни колела/гьозове/ и, за да ври по- бързо манджата, някои се вадеха и тенджерата се опушваше от огъня....
-
Иржи, познаваш ме, не мога да не се усмихна:
😀😀😀
Със сача и туча
от теб ще науча
толкова много неща!
Различно да причам
и как да обичам
на село - всяка жена! -
Писали сме едновременно, Краси, и аз така мисля сега....Нищо не знаят сегашните млади, които повече от нас знаят как да си искат правата! Няма лошо, защото живеят в по- сурови времена и трябва да знаят как да се борят...
-
Този стих написах импулсивно и понякога се ядосвам, че предадох хумора си и започнах с по- безлични теми! Тук вложих малко примери от преживяното, но понеже стана дума за диалект, искам да препоръчам и на двамата Георгиевци, пък и който друг прочете това, да прочетат два мои стиха- "Как се пътуваше някога, някъде", на северозападен диалект с адаптация на литературен и "Разходка диалектна", където съм щипнала от почти всички диалекти в много забавен стил...
Наде, аз тогава се вълнувах от преживяното, а сега се смея на някои неща, които вече не ми се виждат толкова трагични...Дори, когато правехме тук сбирки на съграждани и съученици се обявява "Ще се говори само на ломски" и започва веселбата...
Благодаря на всички-Генек, Мислител, Патриция и Митванс за присъствието и за "любими". -
Така е било някога с много млади булки като се преместят в новия дом, където и порядки, и всичко е различно..Сега може би по-възрастното поколение се съобразява с по-младото, много повече. Хубаво стихотворение Иржи, с много лична емоция!
-
Хареса ми това искрено стихотворение за далечното минало. Макар и да си била унижавана, ти достойно си понесла кръста на съдбата и Космическите сили са ти отредили дълъг живот! Моите поздравления, Ирина, за този стих.
-
Хем ми дожаля, хем ме усмихна, Иржи. Спомних си как веднъж казах на една такава особа : Подай ми, моля те фаража! Две минути ме гледа "стерео", докато осъзнах, че не ме разбира, та "преведох", че искам лопатата за боклук. Е, няма такъв смях!
-
Диалектите са богатството на един език!
Колкото по изчистен става, толкова и обеднява откъм думи, да не говорим, че модерните чуждици стават все повече и повече.
А иначе, който съди по такива белези, показва само, колко еснавщина, дребнотемие и малка душица притежава!
Лично мнение.
Поздравявам те.
ПП
Тук, с този стих яко ме запали 😊 -
Откровено - хареса ми.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
