Откровение
Двама в сърцето ми сте сега
ти бе любовта, а той навлезе скоро в душата,
мислех си, че няма да мога да те забравя.
Но в един ден срещнах него,
ти беше слънцето в живота ми,
сега си луната.
Стане ли нощем аз съм с теб,
а на другия ден не съм с теб.
През деня съм с другия, а през това време
ти си с твоята.
По едно и също време лъжем и двамата,
защо не бъдем откровени поне сега,
защо не си признаем, че не можем да живеем един без друг
и аз не знам какво да правя, и аз не знам какво изпитвам.
Искам да съм с теб, но не мога и може би намирам утеха в другия.
Той ме използва, ти ме използваш и не знам какво да правя.
Може би трябва и двама ви да оставя,
но сърцето ми не позволява да забравя за любовта
и болката с която ме дарявате и двамата.
Теб обичам от отдавна, но ти си си с другата.
Него обичам от скоро, но всички ми казват, че не е за мен.
Не мога да издаржам повече, ти ме побъркваш, той ме подлудява
и какво да правя сама не зная.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Петрова Все права защищены
и последно кой от двамата си избра?
