есперанзита (Албена Петрова)
24 55
15 jun 2008, 14:58

Откровение 

  Poesía » De amor
805 0 4

Двама в сърцето ми сте сега

ти бе любовта, а той навлезе скоро в душата,

мислех си, че няма да мога да те забравя.

Но в един ден срещнах него,

ти беше слънцето в живота ми,

сега си луната.

Стане ли нощем аз съм с теб,

а на другия ден не съм с теб.

През деня съм с другия, а през това време

ти си с твоята.

По едно и също време лъжем и двамата,

защо не бъдем откровени поне сега,

защо не си признаем, че не можем да живеем един без друг

и аз не знам какво да правя, и аз не знам какво изпитвам.

Искам да съм с теб, но не мога и може би намирам утеха в другия.

Той ме използва, ти ме използваш и не знам какво да правя.

Може би трябва и двама ви да оставя,

но сърцето ми не позволява да забравя за любовта

и болката с която ме дарявате и двамата.

Теб обичам от отдавна, но ти си си с другата.

Него обичам от скоро, но всички ми казват, че не е за мен.

Не мога да издаржам повече, ти ме побъркваш, той ме подлудява

и какво да правя сама не зная.

© Албена Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??