Jun 15, 2008, 2:58 PM

Откровение

  Poetry » Love
1K 0 4

Двама в сърцето ми сте сега

ти бе любовта, а той навлезе скоро в душата,

мислех си, че няма да мога да те забравя.

Но в един ден срещнах него,

ти беше слънцето в живота ми,

сега си луната.

Стане ли нощем аз съм с теб,

а на другия ден не съм с теб.

През деня съм с другия, а през това време

ти си с твоята.

По едно и също време лъжем и двамата,

защо не бъдем откровени поне сега,

защо не си признаем, че не можем да живеем един без друг

и аз не знам какво да правя, и аз не знам какво изпитвам.

Искам да съм с теб, но не мога и може би намирам утеха в другия.

Той ме използва, ти ме използваш и не знам какво да правя.

Може би трябва и двама ви да оставя,

но сърцето ми не позволява да забравя за любовта

и болката с която ме дарявате и двамата.

Теб обичам от отдавна, но ти си си с другата.

Него обичам от скоро, но всички ми казват, че не е за мен.

Не мога да издаржам повече, ти ме побъркваш, той ме подлудява

и какво да правя сама не зная.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....