16 февр. 2011 г., 16:23

Откровение

745 0 0

Всеки твърди, че мрази лъжите,

всеки това непрестанно твърди...

А истините, на дълбоко скрити,

заключва зад безброй врати.

 

Аз никога не лъжа, всека казва

и вярва си за миг поне.

И така поредната лъжа изказва,

добавя я към купчина с грехове.

 

О, аз не съм като тях!

Аз наистина никога не лъжа.

Аз зорко пазя се от всеки грях

и  принципа си няма да престъпя.

 

Когато осъзнах  за мойто лицемерие,

усетих неутешима печал...

Защо красотата на откровението

винаги е скрита в кал?


 

©  Й. Богомилова, 16 02 2011


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йо Богомилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...