16.02.2011 г., 16:23

Откровение

742 0 0

Всеки твърди, че мрази лъжите,

всеки това непрестанно твърди...

А истините, на дълбоко скрити,

заключва зад безброй врати.

 

Аз никога не лъжа, всека казва

и вярва си за миг поне.

И така поредната лъжа изказва,

добавя я към купчина с грехове.

 

О, аз не съм като тях!

Аз наистина никога не лъжа.

Аз зорко пазя се от всеки грях

и  принципа си няма да престъпя.

 

Когато осъзнах  за мойто лицемерие,

усетих неутешима печал...

Защо красотата на откровението

винаги е скрита в кал?


 

©  Й. Богомилова, 16 02 2011


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йо Богомилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...