16.02.2011 г., 16:23

Откровение

739 0 0

Всеки твърди, че мрази лъжите,

всеки това непрестанно твърди...

А истините, на дълбоко скрити,

заключва зад безброй врати.

 

Аз никога не лъжа, всека казва

и вярва си за миг поне.

И така поредната лъжа изказва,

добавя я към купчина с грехове.

 

О, аз не съм като тях!

Аз наистина никога не лъжа.

Аз зорко пазя се от всеки грях

и  принципа си няма да престъпя.

 

Когато осъзнах  за мойто лицемерие,

усетих неутешима печал...

Защо красотата на откровението

винаги е скрита в кал?


 

©  Й. Богомилова, 16 02 2011


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йо Богомилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...