Като камък
падам надолу
в празното.
Премятам се стремглаво,
крещейки неистово.
Под мене бездната,
зяпнала цялата,
дъно няма,
няма начало.
Над мене вселената
остава далече.
И някъде в нищото,
нищожно надолу
се нося човече.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены