10 нояб. 2013 г., 13:20

Откровения

1.3K 0 1

Завъртя ме животът.

Дорде се усетя – пораснах.

Може и да остарея даже.

Думите дорде си наредя.

Извинявам се на лицето си.

Че го гледам накриво сутрин.

Огледалото знае.

Дали ще ми прости?

Извинете ме, мигове.

За това, че ви пропуснах.

Затворена в измислици.

Измислих си лице.

Измислих си тяло.

Измислих си вина.

Забравих, че съм цяла

Без някой да ме изгражда.

Без някой да ме измисля.

Прости, възглавнице.

За всички реални сълзи.

Изтекли между сънищата.

Безжалостно подминати.

А там премина всичко.

Истинският ми живот.

Истинската Аз.

Простете, излъгани очи.

Макар че никога не ви излъгах.

Излъгах само себе си.

Че има път към вас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...