10.11.2013 г., 13:20

Откровения

1.3K 0 1

Завъртя ме животът.

Дорде се усетя – пораснах.

Може и да остарея даже.

Думите дорде си наредя.

Извинявам се на лицето си.

Че го гледам накриво сутрин.

Огледалото знае.

Дали ще ми прости?

Извинете ме, мигове.

За това, че ви пропуснах.

Затворена в измислици.

Измислих си лице.

Измислих си тяло.

Измислих си вина.

Забравих, че съм цяла

Без някой да ме изгражда.

Без някой да ме измисля.

Прости, възглавнице.

За всички реални сълзи.

Изтекли между сънищата.

Безжалостно подминати.

А там премина всичко.

Истинският ми живот.

Истинската Аз.

Простете, излъгани очи.

Макар че никога не ви излъгах.

Излъгах само себе си.

Че има път към вас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...