Завъртя ме животът.

Дорде се усетя – пораснах.

Може и да остарея даже.

Думите дорде си наредя.

Извинявам се на лицето си.

Че го гледам накриво сутрин.

Огледалото знае.

Дали ще ми прости?

Извинете ме, мигове.

За това, че ви пропуснах.

Затворена в измислици.

Измислих си лице.

Измислих си тяло.

Измислих си вина.

Забравих, че съм цяла

Без някой да ме изгражда.

Без някой да ме измисля.

Прости, възглавнице.

За всички реални сълзи.

Изтекли между сънищата.

Безжалостно подминати.

А там премина всичко.

Истинският ми живот.

Истинската Аз.

Простете, излъгани очи.

Макар че никога не ви излъгах.

Излъгах само себе си.

Че има път към вас.