5 сент. 2006 г., 11:38

Откровения

987 0 2

В тетрадката с листи бели
мойте чувства в рими пак редя.
Разбира се не стават те за книгите дебели
но и да ставаха- какво от това?
Животът ми, описан в тънката тетрадка,
няма да събира в библиотеката тоновете прах.
Вече чувставата не са покрити с тъмната забрадка,
а изляти са  без капчица ненужен страх.
Идеите си черпя от живота-
от цял свят пълен с вдъхновения-
и така в тетрадката тече потока
от рими, чувства, от мойте откровения!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...