В тетрадката с листи бели
мойте чувства в рими пак редя.
Разбира се не стават те за книгите дебели
но и да ставаха- какво от това?
Животът ми, описан в тънката тетрадка,
няма да събира в библиотеката тоновете прах.
Вече чувставата не са покрити с тъмната забрадка,
а изляти са без капчица ненужен страх.
Идеите си черпя от живота-
от цял свят пълен с вдъхновения-
и така в тетрадката тече потока
от рими, чувства, от мойте откровения!
© Маги All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
