В тетрадката с листи бели
мойте чувства в рими пак редя.
Разбира се не стават те за книгите дебели
но и да ставаха- какво от това?
Животът ми, описан в тънката тетрадка,
няма да събира в библиотеката тоновете прах.
Вече чувставата не са покрити с тъмната забрадка,
а изляти са без капчица ненужен страх.
Идеите си черпя от живота-
от цял свят пълен с вдъхновения-
и така в тетрадката тече потока
от рими, чувства, от мойте откровения!
© Маги All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
