В тетрадката с листи бели
мойте чувства в рими пак редя.
Разбира се не стават те за книгите дебели
но и да ставаха- какво от това?
Животът ми, описан в тънката тетрадка,
няма да събира в библиотеката тоновете прах.
Вече чувставата не са покрити с тъмната забрадка,
а изляти са без капчица ненужен страх.
Идеите си черпя от живота-
от цял свят пълен с вдъхновения-
и така в тетрадката тече потока
от рими, чувства, от мойте откровения!
© Маги All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
