5.09.2006 г., 11:38

Откровения

990 0 2

В тетрадката с листи бели
мойте чувства в рими пак редя.
Разбира се не стават те за книгите дебели
но и да ставаха- какво от това?
Животът ми, описан в тънката тетрадка,
няма да събира в библиотеката тоновете прах.
Вече чувставата не са покрити с тъмната забрадка,
а изляти са  без капчица ненужен страх.
Идеите си черпя от живота-
от цял свят пълен с вдъхновения-
и така в тетрадката тече потока
от рими, чувства, от мойте откровения!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...