25 апр. 2010 г., 19:45  

Откровено

1K 0 18

                      Откровено

 

Замръкнах в гори тилилейски, красиви.

Прехласнат, зароних копнежни слова...

Избягаха с ужас животните диви, 

злокобно прокле ме цветче да мълча.

 

Присмях се на Егото с горест проклето.

„Кали ме съдбата” – мълвях, без ищах.

В душата ми стана тъй светло, тъй леко –

насилена тя бе се чувствала в грях!

 

Сега нека истински просто да бъдем!

Да бъдем за миг откровени поне!

Да лъжем и хулим един-друг, да съдим

не в мрежата робска на Егото, не...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Зароних сълзливо романтични слова"...

    Ти, може би , си била в предсъстояние на така наречената "пасивно пречистване на чувствителността/чувствеността", според мистичната доктрина на св. Йоан Кръстни, което пречистване, по един или друг начин, пасивно - с търпение и узваване (че "вилата е красива, санирана", но не е гостоприемна и уютна!?), а и с активност ("Виновно смазах Егото проклето", си извършила (пречистването) в някаква степен!?... Ако това наистина се е случило, при това достатъчно категорично, може да се каже, че си "преминала през теснината на първата "тъмна нощ" (на пречистване на чувствеността)!... Много по-тежка, обаче, е борбата при преодоляването на "тъмната нощ на пречистване на духовността", пак според доктрината на споменатия мистик от 16 век, наречен Мистичен доктор на църквата (католическата)!

  • Интересна тема поставяш. Поздрави!
  • аве хубаво вила санирана, ма нещо не се е получило, заслужава редакции и може да се образува като по-стройно, но в този вид не е сериозно.
  • Поздрав!Откровена съм и аз - чакам продължение за Никита Сергеев!
  • "Нека истински просто да бъдем!"
    Поздравления за поетичните послания!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...