Apr 25, 2010, 7:45 PM  

Откровено

  Poetry » Civic
1K 0 18

                      Откровено

 

Замръкнах в гори тилилейски, красиви.

Прехласнат, зароних копнежни слова...

Избягаха с ужас животните диви, 

злокобно прокле ме цветче да мълча.

 

Присмях се на Егото с горест проклето.

„Кали ме съдбата” – мълвях, без ищах.

В душата ми стана тъй светло, тъй леко –

насилена тя бе се чувствала в грях!

 

Сега нека истински просто да бъдем!

Да бъдем за миг откровени поне!

Да лъжем и хулим един-друг, да съдим

не в мрежата робска на Егото, не...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Зароних сълзливо романтични слова"...

    Ти, може би , си била в предсъстояние на така наречената "пасивно пречистване на чувствителността/чувствеността", според мистичната доктрина на св. Йоан Кръстни, което пречистване, по един или друг начин, пасивно - с търпение и узваване (че "вилата е красива, санирана", но не е гостоприемна и уютна!?), а и с активност ("Виновно смазах Егото проклето", си извършила (пречистването) в някаква степен!?... Ако това наистина се е случило, при това достатъчно категорично, може да се каже, че си "преминала през теснината на първата "тъмна нощ" (на пречистване на чувствеността)!... Много по-тежка, обаче, е борбата при преодоляването на "тъмната нощ на пречистване на духовността", пак според доктрината на споменатия мистик от 16 век, наречен Мистичен доктор на църквата (католическата)!

  • Интересна тема поставяш. Поздрави!
  • аве хубаво вила санирана, ма нещо не се е получило, заслужава редакции и може да се образува като по-стройно, но в този вид не е сериозно.
  • Поздрав!Откровена съм и аз - чакам продължение за Никита Сергеев!
  • "Нека истински просто да бъдем!"
    Поздравления за поетичните послания!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...