Откровено
Замръкнах в гори тилилейски, красиви.
Прехласнат, зароних копнежни слова...
Избягаха с ужас животните диви,
злокобно прокле ме цветче да мълча.
Присмях се на Егото с горест проклето.
„Кали ме съдбата” – мълвях, без ищах.
В душата ми стана тъй светло, тъй леко –
насилена тя бе се чувствала в грях!
Сега нека истински просто да бъдем!
Да бъдем за миг откровени поне!
Да лъжем и хулим един-друг, да съдим
не в мрежата робска на Егото, не...
© Плами All rights reserved.
Ти, може би , си била в предсъстояние на така наречената "пасивно пречистване на чувствителността/чувствеността", според мистичната доктрина на св. Йоан Кръстни, което пречистване, по един или друг начин, пасивно - с търпение и узваване (че "вилата е красива, санирана", но не е гостоприемна и уютна!?), а и с активност ("Виновно смазах Егото проклето"