Откровено
Откровено
Замръкнах в гори тилилейски, красиви.
Прехласнат, зароних копнежни слова...
Избягаха с ужас животните диви,
злокобно прокле ме цветче да мълча.
Присмях се на Егото с горест проклето.
„Кали ме съдбата” – мълвях, без ищах.
В душата ми стана тъй светло, тъй леко –
насилена тя бе се чувствала в грях!
Сега нека истински просто да бъдем!
Да бъдем за миг откровени поне!
Да лъжем и хулим един-друг, да съдим
не в мрежата робска на Егото, не...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
, си извършила (пречистването) в някаква степен!?... Ако това наистина се е случило, при това достатъчно категорично, може да се каже, че си "преминала през теснината на първата "тъмна нощ" (на пречистване на чувствеността)!... Много по-тежка, обаче, е борбата при преодоляването на "тъмната нощ на пречистване на духовността", пак според доктрината на споменатия мистик от 16 век, наречен Мистичен доктор на църквата (католическата)!
