25 abr 2010, 19:45  

Откровено

  Poesía » Civil
1K 0 18

                      Откровено

 

Замръкнах в гори тилилейски, красиви.

Прехласнат, зароних копнежни слова...

Избягаха с ужас животните диви, 

злокобно прокле ме цветче да мълча.

 

Присмях се на Егото с горест проклето.

„Кали ме съдбата” – мълвях, без ищах.

В душата ми стана тъй светло, тъй леко –

насилена тя бе се чувствала в грях!

 

Сега нека истински просто да бъдем!

Да бъдем за миг откровени поне!

Да лъжем и хулим един-друг, да съдим

не в мрежата робска на Егото, не...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Зароних сълзливо романтични слова"...

    Ти, може би , си била в предсъстояние на така наречената "пасивно пречистване на чувствителността/чувствеността", според мистичната доктрина на св. Йоан Кръстни, което пречистване, по един или друг начин, пасивно - с търпение и узваване (че "вилата е красива, санирана", но не е гостоприемна и уютна!?), а и с активност ("Виновно смазах Егото проклето", си извършила (пречистването) в някаква степен!?... Ако това наистина се е случило, при това достатъчно категорично, може да се каже, че си "преминала през теснината на първата "тъмна нощ" (на пречистване на чувствеността)!... Много по-тежка, обаче, е борбата при преодоляването на "тъмната нощ на пречистване на духовността", пак според доктрината на споменатия мистик от 16 век, наречен Мистичен доктор на църквата (католическата)!

  • Интересна тема поставяш. Поздрави!
  • аве хубаво вила санирана, ма нещо не се е получило, заслужава редакции и може да се образува като по-стройно, но в този вид не е сериозно.
  • Поздрав!Откровена съм и аз - чакам продължение за Никита Сергеев!
  • "Нека истински просто да бъдем!"
    Поздравления за поетичните послания!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...