Откровено... със себе си
Съдба ли е?
Че във тъгата си те срещнах...
като дълго чакан летен дъжд.
Запечатах си грижливо тази среща
и исках да си мой единствен мъж.
Лудост ли е?
Че белязах се с тревожност...
със закърпена от страх душа.
Обезверена, скрита до безбожност,
приех подадената ми ръка.
Сън ли е?
Че недосънуван те намерих...
в измамена от искане реалност.
От закърняващи крила треперих,
обричайки се на една финалност.
Трудно ли е?
Че не можах да съм щастлива...
Избягах без мечти от себе си.
Не знам дали съм мъртва или жива
и ограбих със сълзи лицето си.
Че във тъгата си те срещнах...
като дълго чакан летен дъжд.
Запечатах си грижливо тази среща
и исках да си мой единствен мъж.
Лудост ли е?
Че белязах се с тревожност...
със закърпена от страх душа.
Обезверена, скрита до безбожност,
приех подадената ми ръка.
Сън ли е?
Че недосънуван те намерих...
в измамена от искане реалност.
От закърняващи крила треперих,
обричайки се на една финалност.
Трудно ли е?
Че не можах да съм щастлива...
Избягах без мечти от себе си.
Не знам дали съм мъртва или жива
и ограбих със сълзи лицето си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
