13.12.2007 г., 11:17 ч.

Откровено... със себе си 

  Поезия » Друга
1201 1 35
Съдба ли е?
Че във тъгата си те срещнах...
като дълго чакан летен дъжд.
Запечатах си грижливо тази среща
и исках да си мой единствен мъж.



Лудост ли е?
Че белязах се с тревожност...
със закърпена от страх душа.
Обезверена, скрита до безбожност,
приех подадената ми ръка.



Сън ли е?
Че недосънуван те намерих...
в измамена от искане реалност.
От закърняващи крила треперих,
обричайки се на една финалност.



Трудно ли е?
Че не можах да съм щастлива...
Избягах без мечти от себе си.
Не знам дали съм мъртва или жива
и ограбих със сълзи лицето си.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??