13 dic 2007, 11:17

Откровено... със себе си 

  Poesía » Otra
1263 1 35
Съдба ли е?
Че във тъгата си те срещнах...
като дълго чакан летен дъжд.
Запечатах си грижливо тази среща
и исках да си мой единствен мъж.



Лудост ли е?
Че белязах се с тревожност...
със закърпена от страх душа.
Обезверена, скрита до безбожност,
приех подадената ми ръка.



Сън ли е?
Че недосънуван те намерих...
в измамена от искане реалност.
От закърняващи крила треперих,
обричайки се на една финалност.



Трудно ли е?
Че не можах да съм щастлива...
Избягах без мечти от себе си.
Не знам дали съм мъртва или жива
и ограбих със сълзи лицето си.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??