Във таз земя
са корените мои -
сноп здрави жилки
ме крепят.
Тракийска и славянска
се обгръщат
и на прабългарската
правят път.
Затуй съм тънка,
та висока
и бяла съм,
но черноока,
затуй тъй смело
яздя кон
и търся
своя небосклон,
и знамена
затова шия,
а сетне ги развявам
на баира,
и хайдушки отряди
повеждам,
без страх
към слънцето
поглеждам...
В шевица дъгата
събирам,
носии и кърпи
бродирам
и пъстри килими
тъка.
Най-чудни песни
пея
и приказки
редя,
със смях
на деца
дарявам
света...
© Росица Танчева Все права защищены