Откъдето грейна надеждата

Поэзия » Другая

612 3 6

Във долапа на нощта се чудя

откъде ли съм дошла.

И пее локвата на въздуха:

„Там не си сама“

Потропвам по дърво във ритъм-самота:

„А ти ще чуеш ли?“

Във мътнината ми отвръща

ехото:

„А ти ще чуеш ли?“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Рядко оригинален стих. Поздравявам те! Сякаш Емили Дикинсън се е преродила в теб, Йоана. Имам предвид стихотворението й: "Аз никоя съм". Твоето стихотворение директно отива в Любими. Интересно, как съм го проспал навремето.

2019-05-01T00:08:16+03:00
limeruna (Йоана)

Благодаря ви, Велин, Дочка, Илко, Гаврил, Стойна, Септември, Лейди! Мога само да се радвам, когато толкова творци се събират на страничката ми, за да ме усмихнат. Творете все така със сърцата си и бъдете щастливи!

2015-08-07T18:44:03+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Много ми хареса, Йоана! В усамотението си човек за миг може да се пренесе в друг свят, който му импонира.
Поздравление и приятен ден!

2015-08-07T16:18:04+03:00
Burns

Страхотно общуване се получава, преливащо в музика, която отговаря на "А ти ще чуеш ли?". Всичко в този стих е музикален инструмент: локвата, дървото, ехото, дори въздухът и нощта. Тази нежна мелодия показва, че не необходимо да бъде гръмка симфония, за да бъде впечатляваща. Няма как да не бъде чута!

2015-08-07T14:35:53+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Забавно

2015-08-07T13:53:59+03:00