7 ago 2015, 11:57

Откъдето грейна надеждата

  Poesía » Otra
611 3 6

Във долапа на нощта се чудя

откъде ли съм дошла.

И пее локвата на въздуха:

„Там не си сама“

Потропвам по дърво във ритъм-самота:

„А ти ще чуеш ли?“

Във мътнината ми отвръща

ехото:

„А ти ще чуеш ли?“

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Рядко оригинален стих. Поздравявам те! Сякаш Емили Дикинсън се е преродила в теб, Йоана. Имам предвид стихотворението й: "Аз никоя съм". Твоето стихотворение директно отива в Любими. Интересно, как съм го проспал навремето.
  • Благодаря ви, Велин, Дочка, Илко, Гаврил, Стойна, Септември, Лейди! Мога само да се радвам, когато толкова творци се събират на страничката ми, за да ме усмихнат. Творете все така със сърцата си и бъдете щастливи!
  • Много ми хареса, Йоана! В усамотението си човек за миг може да се пренесе в друг свят, който му импонира.
    Поздравление и приятен ден!
  • Страхотно общуване се получава, преливащо в музика, която отговаря на "А ти ще чуеш ли?". Всичко в този стих е музикален инструмент: локвата, дървото, ехото, дори въздухът и нощта. Тази нежна мелодия показва, че не необходимо да бъде гръмка симфония, за да бъде впечатляваща. Няма как да не бъде чута!
  • Забавно

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...